Повече от завършена тема, това е по-скоро разсъждение за това как да се справя човек с "редно / нередно" "смислено / безсмислено" и прочее. 

Разбира се, когато познаваме живия Бог и сме негови деца, ние имаме неговия Дух, който ни учи и води във всеки един момент, във всяка една ситуация от живота ни. Но съм забелязал, че тази основна идея е доста универсална. 

Какво би направил Исус в тази ситуация?

По този начин отпадат повечето проблеми в моя характер,  които биха повлияли на мислите ми, и всякакви извинения, които бих измислил. "Да направя ли това добро? Бих, но сега не мога, поради еди каква си причина" Защото ако съм си чел евангелието и се замисля,  за това как Исус би постъпил, този Исус, който даде 100% от времето си, силите си, живота си за нас, наистина идеи като например "зает съм" "изморен съм" звучат нелепо. 

Или в другата посока. Какво лошо има в това, да речем, да съм членове на клуба по поезия и два пъти седмично да се събираме да си четем Шекспир? Нищо специално. Но ако се запитам Исус би ли се занимавал с нещо подобно, докато хората около него си губят душите...

"Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава."

Може би искаш да кажеш дете на Бога, християнин, или какво? горе долу се разбира в контекст, но ако го изясниш, ще е по-добре.